Винарска изба Белоградец

Избата е създадена през 2011 година. За разлика от обичайното в България – винзаводите да създават едва напоследък собствени лозови масиви, избата беше съградена за да превърне във вино плода от собствените 1000 декара лозя, засадени през 2006 – 2008г. А лозята са разположени на южните и югозападни склонове на Новопазарското плато – в землището на с. Белоградец, на около 45 километра от Варна и Черно море. Избата, разбира се, е до лозята – накрая на селото.

Winery Belogradets

Перфектното за отглеждане на лозя съчетание на климат, изложение и почви /тероар/ не е наше откритие. В една от двете тракийски могили, намиращи се до лозята, археолозите са открили артефакти, свидетелстващи, че още преди повече от 2000 години древните траки са гледали лозя и правили вино по тези места. И това е обяснимо – почти няма друго място в северна България, където червените сортове да узряват така добре, а белите да развиват изцяло характера си без да губят характерната си свежест.

Това позволява да отглеждаме сравнително широк спектър от сортове – от белите: „Шардоне”, „Мускат”, „Вионие”, „Гевюрц траминер”, немски „Ризлинг” и български „Златен димят”, а от червените – „Пино ноар”, „Мерло”, „Каберне совиньон” , „Каберне фран”, „Сира”, „Аликант буше” и „Кот Малбек”. След две години ще предложим вино и от неизвестен до сега местен сорт, открит до с.Татул /Български Родопи до Перперикон/, за който се счита, че е на възраст над 3000 години и в момента е в процес на размножаване.

Лозичките на всеки сорт са внесени от родините им. „Гевюрц Траминер” и „Немски ризлинг” дойдоха от района на Рейн в Германия. Пино ноар, двете кабернета, мерлото и малбека бяха доставени от престижните френски пепинери „Гийом“ и „Мерсие“. Независимо от родовитостта на сорта по време на растежа на лозата ние регулираме добива до размер от 450 – 500 кг/дка.

Това позволява на избата да има годишен капацитет от 530 000 бут. Нашият опитен технолог, освен белите и червени вина, прави чудесни розета от червените каберне совиньон, малбек, мерло и пино ноар.

Additional information