Произходът на вионе, какъвто е случаят с повечето древни сортове, е неизвестен. Най-вероятно идва от Далматия в днешна Хърватска и е пренесен до Рона от римляните. За името на сорта има две теории. Според първата кръстник на сорта е градчето Vienne в Долината на Рона, важен гарнизон за римляните. Втората гласи, че името произлиза от римското произношение на via Gehennae, означаващо “път към ада”, което не е толкова невероятно, имайки предвид трудностите при отглеждането на сорта.

Вионе има нужда от топъл климат и е устойчив на суша, затова пък силно предразположен към брашнеста мана. Дава нисък и непостоянен добив и моментът на беритбата трябва да се прецени много внимателно. При прекалено ранна или прекалено късна беритба сортът не съумява да развие характерните си ароматни компоненти. Дълбокият златист цвят на чепката се предава и на виното, което е с интензивен, плътен цвят и висок алкохолен процент. Носът се отличава с уникален аромат на кайсия, праскова и цветя (виолетки, акация), а мощното тяло – с отчетливи нотки на праскова и сушена кайсия.

Вината от вионе могат да се сторят странни и противоречиви на незапознатите с тях. На първо място идва златният цвят дори и на млади вина. След това интензивният цветисто-плодов аромат, който заедно с цвета загатва сладко тяло. Тялото обаче е удивително сухо с разнообразни аромати, измежду които ясно доминира този на праскова.