Пино Ноар е древен сорт, по всяка вероятност селекциониран от човека преди повече от 2000 години. Има доказателства, че Пино Ноар е съществувал в Бургундия още през 4 в.сл.Хр. Сортът е склонен към мутации, както показват сортовете пино блан, пино гри и пино мюние и към клониране, за което свидетелстват безбройните Пино Ноар клонове във Франция.

Доколкото изобщо може да се твърди нещо за сорт с толкова разнообразни форми Пино Ноар покарва рано, с което е заплашен от пролетни измръзвания. Влажни, студени почви и намиращи се в ниското земи са неудачен избор за лозе с Пино Ноар. Теоретично добивите са ниски, въпреки че в Бургундия са селектирани доста високодобивни клонове. Сортът е податлив на болести, гниене (ципата му е по-тънка от много други сортове) и на вредители. Най-добри резултати постига принципно върху варовикови почви и при относително по-хладен климат, при който и без това ранно зреещото грозде не бива насилвано да узрява бързо, губейки при това ароматите и киселините си.

Ранно зреещ сорт : гроздето узрява в края на август. Лозите се развиват най- добре, когато са засадени в по хладни райони на склонове с хумусно-карбонатни и варовити почви. Лозите са устойчиви на ниски температури. Пино ноар е от малкото червени сортове, които зреят достатъчно рано, за да се развиват успешно и в най-студените климатични региони като тези в Германия и Швейцария. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Средно устойчив на мана и оидиум, слабо устойчив на сиво гниене.

Гроздът е малък до среден (66-120 г.), цилиндричен, сбит. Зърната са дребни (1,3 г.), сферични, деформирани, синьочерни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е тънка и жилава. Месото е сочно, нежно, с хармоничен вкус.

Съдържанието на захари в мъстта е 21,4 г./100 мл., киселинността 7,7 г./л. В зависимост от местоотглеждането гроздето се използва за получаване на висококачествени червени вина и шампански виноматериали.